Dirk Gently's Holistic Detective Agency - ревю на сезон 2

Приключи и вторият сезон на единствения сериал, който дълго време гледах, без да съм сигурен дали харесвам или не - Dirk Gently's Holistic Detective Agency.

Причината сам да не знам харесва ли ми беше, че първият сезон беше толкова откачен и изпълнен сякаш със случайни неща, че не виждах как в крайна сметка ще успеят да ги свържат, но накрая всичко си дойде на мястото и останах очарован.

Вторият сезон не отстъпваше в това отношение. Някъде докъм седми епизод изглеждаше, че някой просто добавя случайни неща към и без това заплетената и шантава история, но тогава всичко започна да се подрежда и придоби смисъл.

Този път, вместо пътуване във времето и странстващи души, главните герои опознават един странен нов свят, сякаш излязъл от фантазиите на малко дете - рицарите са въоръжени с ножици, в небето има гигантска луна с лице, летящ влак кръстосва кралството, а хамбургерите растат по дърветата.

Групата от първия сезон е разбита - Тод и Фара търсят Дърк, който е в Блекуинг, Кен също е затворен там, Барт се скита сама, а Аманда и Вогъл са отделени от останалите Rowdy 3.
Те обаче са "като листа по вятъра на сътворението" и в крайна сметка съдбата го събира отново малко по малко.

Запознаваме се и с няколко страхотни нови герои - добрите Шерлок Хобс и Тина Теветино и злодеите на историята (макар че това кой е злодей и кой жертва накрая се поставя под съмнение) господин Маг и Сузи Бортън, както и всички жители на измислената (но въпреки това реална) страна Уендимур.

В този сезон персонажите се променят по някакъв начин, като най-ясно се вижда при Тод и Дърк, които сякаш са си разменили ролите - Тод е ентусиастът, който винаги търси "вътрешната свързаност на всички неща", а Дърк е започнал да се съмнява в мисията си.
Най-много обаче се развиват Кен и Хюго - в края на сезона единият от затворник е станал ръководител на свръхсекретна правителствена организация, а другият претърпява катарзис и осъзнава, че именно той и Блекуинг са истинските злодеи в историята, защото се опитват да изградят клетка около онези, които по природа са неудържими и така разклащат основите на реалността.

И като говорим за реалност, този сезон ни позволи да надникнем зад завесата на реалното и да видим свързаността на световете.
Харесва ми как сериалът, макар да разказва отделни истории във всеки сезон, създава една цялостна картина на нещо космично и необятно.

Все още няма информация за следващ сезон, но много се надявам догодина Дърк Джентли и приятелите му да се завърнат за ново щуро приключение (което два месеца да гледам без да разбирам напълно, преди всичко да се изясни), а аз до тогава се надявам да съм прочел книгата на Дъглас Адамс, която е вдъхновила сериала.