Band of Brothers - болезнено едностранчива история за героизъм и саможертва

Преди малко, само с 16 години закъснение, изгледах един от най-популярните и високо оценени сериали в света - военната драма Band of Brothers.

Сериалът има всички положителни черти на качествен военен филм, но и всички недостатъци и клишета на филмите за Втората световна война. В много отношения копира визията и динамиката на "Спасяването на редник Раян" на Стивън Спилбърг.

Може да се каже, че избирайки формата на минисериал, създателите на филма са изпреварили времето си - днес подобна продукция не би предизвикала толкова голям ефект, защото живеем в златната ера на телевизията и сериалите убедително изместват киното в правенето на качествени неща.
Разбира се в онези години само една телевизия е можела да предложи нещо подобно - HBO, но HBO преди да решат, че с достатъчно цици могат да замажат всеки недостатък в сюжета или че колкото по-мудна е една сцена, толкова е по-гениална.

Сериалът успешно представя драмата на младите момчета, хвърлени (буквално, защото са парашутисти) насред пожара на войната и оставени да се оправят сами. Проследяваме техния шок при първия сблъсък с немската артилерия, усещаме ужаса при първото им убийство. накрая на сериала ги виждаме като мъже, изправили се срещу изпитания, които малко хора могат да преживеят и с каквито никой не заслужава да се сблъсква.
Бойните сцени също за забележителни и лудостта на войната е представена отлично.

Има обаче един сериозен недостатък. Сериалът ни оставя с усещането, че войната се води само от две страни - героичните американски младежи и някакви безименни, безлики създания, които говорят на непознат език.
Драмата и страданията на немските войници, които не са се записали в армията доброволно и не са дошли на другия край на света, а защитават собствената си страна и собствените си семейства, не е засегната изобщо.
Намският народ е представен като нация на супер горди хора, чиято маска на мълчаливо превъзходство се пропуква едва когато американските войници ги принуждават да погребват скелетоподобните трупове на мъртвите евреи в концлагерите.
Аз броя това за недостатък, но не смятам, че е грешка - направено е умишлено, за да можем по-ясно да усетим какво са преживели американските войници, което е интересен художествен подход, но ми се струва, че в някаква степен намалява историческата стойност филма (за да не използвам по-силната дума "пропаганда"). Американските войници са излишно героизирани.

Друг недостатък на сериала е неспособността му да създаде запомнящи се герои. Историите, които ни се показват са толкова много, но и толкова еднакви, че човек лесно може да се обърка кой кой е. Някои сигурно биха отдали и това на режисьорско решение - може би са искали да ни покажат групата именно като едно цяло, група братя по оръжие. Според мен обаче е грешка и ми се струва, че днес към този сериал щеше да се подходи различно и на преден план щяха да бъдат изведени хората, а не делата им.

В крайна сметка сериалът ми хареса и се радвам, че го гледах. Пак казвам, че за мен това е едно произведение, изпреварило времето си, което ще остане като пример за качествена телевизия.

Мишо си губи времето още и с: